Зов за помощ!!!

Да помогнем на Кремена да оздравее и да живее!

Приятели, аз съм Илия Илиев – съпруг на Кремена от гр. Сливен. Обръщам се към вас с молба за помощ. Съпругата ми Кремена Йорданова Илиева е на 34 години и е с диагноза ТУ интрамедуларис ин регио цервикалис С4-С7 (тумор в гръбначен мозък, обхващащ от 4-ти до 7-ми прешлен), който се оказа метастаза от предишно заболяване – PNET примитивен невроектодермален тумор (тумор на малък мозък) – 2003г. Тогава на 05.12.2003г. правихме скенер в МБАЛ „Д-р Иван Селимински” и се оказа, че Кремена е с четири сантиметров тумор на лява малкомозъчна хемисфера.

Веднага на 08.12.2003 заминахме за София на лечение в „Александровска болница” (Медицинска академия). Приеха ни по спешност и на 13.12.2004 проф. К. Романски и екипът му оперираха Кремена. За наша радост операцията премина успешно, туморът позволи да бъде изчистен нацяло, даже професора ми каза, че е изчистил 1 см. в диаметър здрава тъкан около самият тумор, за да сме сигурни че няма останали туморни клетки.

Кремена се възстанови много бързо от операцията и на 24.12.2003 ни изписаха от болницата, като професор Романски препоръча да направим лъчелечение, тъй като след хистологичните резултати тумора се оказа злокачествен. Преглътнахме неприятната новина и се прибрахме в гр. Сливен. В първия работен ден от м. Януари 2004 се обадих в Националния онкологичен център – София за консултация и плануване на лъчелечение.

Постъпихме в болницата на 21.01.2004 и проведохме успоредно химио и лъчетерапия до 10.03.2004 г. От там възстановителния период беше по-дълъг тъй като терапиите съсипаха съпругата ми тотално. Въпреки всичко, с доста усилия тя се възстанови.

Периодично правихме изследвания – ядрено магнитен резонанс. Всичко беше нормално. Две години след това (през 2006г.) Кремена забременя, бременността протече нормално. Радостта беше неописуема понеже чакахме този момент в продължение на 9 години. На 11.06.2007 г. ни се роди син. Още по-голяма радост. Но изведнъж усмивките по лицата ни замръзнаха. Състоянието на съпругата ми се влоши. Заминахме за София на изследване (MRI – ядрено магнитен резонанс) и консултация с проф. Романски. След проведеното изследване се установи, че Кремена е с тумор в гръбначния мозък. Консултирахме се с проф. Романски какво следва от тук нататък, той каза, че нещата са сериозни и се налага оперативна интервенция. На 08.10.2009 г. приеха Кремена в Университетска болница МБАЛ „Свети Иван Рислки” ЕАД – София (завдох я там на крака). Операцията й бе извършена на 19.10.2009 г. След като свърши операцията, докторите ми казаха, че всичко е протекло успешно, само че туморът не позволявал да се изчисти цялостно, тъй като имало вероятност при опита да го отстранят да я парализират тотално. На 02.11.2009 г. ни изписаха от болницата и ни уведомиха, че те са си свършили работата и от тук нататък се налага друго лечение (лъчелечение). Тук в България никъде не ни дават гаранция, че лечението ще бъде успешно, тъй като при самата лъчетерапия, ако въздействат на тумора (капсулират го да не се развива) може да засегнат други нервни окончания, органи и дори да не може да проходи цял живот.

Разбрахме за Анадолски Медицински Център в Истанбул „Джоунс Хопкинс” с който се свързахме, изпратихме документи и от там ни отговориха, че имат готовност да ни приемат и ни осчетоводиха приблизителните разходи за лечението на съпругата ми. Сумата за лечението е непосилна за семейството ни (около 25 000 евро – 50 000 лева). Занесох документите в Министерството на здравеопазването с молба за разрешение за лечение в чужбина и финасиране ( на 08.01.2010 г.). До този момент няма никакъв адекватен отговор от тяхна страна, а за нас всеки ден е ценен. Затова и се принудих да открия набирателна сметка на името на съпругата ми, тръгнах да търся спонсори, но уви нещата не стават толкова лесно. Все още вярвам, че в България има хора с добри сърца, които ще са съпричастни с нас. Молбата ми е заедно да спасим съпругата ми, да дарим живот на една млада майка на 2 годишно дете и да върнем усмивките по лицата ни.

Кремена в момента е на легло, не може да се обсужва сама, не може да прегърне детето ни, не може да му се нарадва като майка.

Приятели, мили хора, нека да помогнем на Кремена да оздравее, нека й дарим живот!

Благодаря от сърце на всички Вас, които ни помагате!

Повече за Анадолски медицински център "Джон Хопкинс" може да разгледате в този сайт http://anadolumedicalcenterbg.com